„Тези основни дейности в сегашния закон са 28, а само 7 присъстват в новия законопроект. Няма ги основни структури като „Български документи за самоличност“, „Национална система 112“, „Международно оперативно сътрудничество“, „Международни проекти“, дирекция за координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. Като експерт в комисията по вътрешна сигурност считам, че тези звена трябва да бъдат законово регламентирани, а не както се предлага те съществуването им да бъде уредено чрез правилник, който може да се променя от Министерския съвет по всяко време. По този начин се нарушава стабилността на отношенията в системата за сигурност“, отбеляза Пламен Нунев.
„При анализ на този законопроект възниква въпросът за сътрудничеството на службите от системата на МВР с аналогични техни партньори от Европа и САЩ. В законопроекта е разписано, че във всеки момент ръководството на МВР ще решава много важни въпроси без да се допитва до общественото мнение. Този подход не е правилен и е опасен, защото ще се пренебрегва публичността и прозрачността, каквито обществото очаква в сектор „Сигурност“, обяви депутатът.
Променена е структурата на законопроекта. В него се посочва необходимостта от приемането на изцяло нов нормативен акт, но от друга страна това трябва да позволи приемането на една изцяло нова философия за някои от основните дейности на министерството, каквато, например, е оперативно – издирвателната дейност. Тя е една от най – важните в МВР. В тази връзка е променена дефиницията, основанията за извършването, целите, които трябва да се постигнат и др. подобни.
Същевременно, като основна дейност в законопроекта за МВР, липсва превантивната работа. Това е основен механизъм за превенция на престъпността, който елиминира криминогенните фактори.
„Продължава тенденцията за нарушаване на баланса, предвиден чрез различни закони при назначаване на висшите професионални служители в сектор „Сигурност“. Над 10 години работещите в сектора се назначаваха по процедура, която даваше възможност да се изгради равновесие между правомощията на различните власти при спазване на конституционно заложеното разделение. Президентът назначаваше едни служители, а министър – председателят – други.
След като бе отнета възможността с поправката „Пеевски“ в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/ Президентът на Републиката да издава указ за назначаване на председателя на агенцията, сега сме свидетели на нов „рецидив“ в същата посока. Главният секретар на МВР, според законопроекта, ще се назначава с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
В общественото пространство се появи информация в началото на тази година, че Разузнавателният борд ще поеме контрола над всички спецслужби. Правителството планира да създаде нова структура, която ще координира службите.
Според мен, това ще е поредното раздуване на щата в сектор „Сигурност“ след вливането на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ в ДАНС, както и създаването на агенцията за подслушване – Държавна агенция за технически операции /ДАТО/. Отделно от това, чух, че ще бъде създаден Национален център по сигурността, който ще бъде нова спецслужба, но на пряко подчинение на министър – председателя“, заяви Пламен Нунев.
„Аз смятам, че това е безумие! По никакъв начин няма да се подобри работата в сектора „Сигурност“!“, каза народният представител от ГЕРБ в 19-и МИР - Русе.
„Когато един законопроект е предложен от МС по време на нашето управление, то винаги е имало голямо обществено обсъждане с участието на неправителствени организации, на бивши служители от сектора“, даде пример той. Целият сектор дава своите бележки и предложения. Например, при депозиране пакета от закони за сигурността в края на мандата на ГЕРБ имаше 2 месеца за обществено обсъждане. То бе проведено в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, защото там има много експерти с голям професионален опит. А в началото на сегашния мандат на новото правителство се направиха бързи промени в Закона за ДАНС и Закона за СРС, което породи недоволство в обществото и работещите в сектора.
„Затова при разглеждане на законопроекта в комисии ще бъдем много критични. Ние няма да се спрем пред нищо, а ще искаме промени, ще казваме на хората от парламентарната трибуна каква е действителността и кои са най - удачните промени“, подчерта Пламен Нунев.