„Който не е станал хореограф, е станал критик” – казват в професионалните танцови среди. Ще се постарая да се абстрахирам от тази максима и да пресъздам през моето светоусещане видяното от концерта. Информиран съм за състоянието на фолклорните форми в България – професионални, самодейни, клубове. Съвременните технологии и Интернет ми дават възможност да следя и репертоара на повечето от тях. Ансамбъл „Странджа” бегло познавам по спомени отпреди 15 г. при гостуването ми в Бургас. Моменти от юбилейния концерт по повод 50 г. от създаването му гледах в Интернет и мога смело да твърдя, че останах положително изненадан от живото представяне в Русе - заснетите видео- |
На пръв поглед прави впечатление, че всички изпълнения в програмата бяха обединени от местоположението на ансъмбъла. Всеки танц, песен или инструментално изпълнение, запознаваше публиката с многообразието и красотата на етнографската област. Всички носии грееха от богатството на местната шевица... много красиви носии.
Танцьорите с лекота изпълниха сложните, на места „ситни”, на места широки стъпки. Бяха прецизно еднакви, въпреки че върлуващият грип не е пощадил голяма част от ансамбъла. Професионалистите накараха публиката да оцени изпълненията им, представени в стил и характер на областта.
Оркестърът остави много ярко впечатление в мен. Ако някой беше записал изпълненията им на сцената, спокойно можеше да твърди после, че има студиен запис – толкова синхронизирани бяха. Най-много ме впечатлиха в „Другоселският панаир”. При съревнованието между двете групи музиканти, в мен се роди възклицанието „И с половин оркестър, звучат като цял?!” – толкова добри инструменталисти бяха.
Искам да обърна внимание на репертоара... новия репертоар. Всеки танц разказваше история, пречупена през призмата на обредно-обичайния календар. Това ме развълнува най-много в спектакъла. Може би, познавайки българския народен танц, съм се нагледал на многообразието на стъпки и композиционни форми. Затова искрено се развълнувах от обичая „Паликош” /изпълняван по Сирни Заговезни/, в който по много интересен начин танцьорите пресъздаваха с телата и стъпките си сплитането на коша, запалването на огъня и самите огнени пръски. Всичко беше измислено с много естетика и майсторска хореография. В танца „Каруцари”, отново с минимален реквизит и с уникални хореографски |
Финалът на концерта завърши с естествената си кулминация от натрупани емоции. „На сгляда по Димитровден” ни запозна с периода на приключване на земеделската работа. Чираци, ратаи и занятчии получават възнаграждението си за труда през летния сезон. Всичко направено с много вкус и дозираност.
Надявам се този първи за ансамбъл „Странджа” концерт в Русе да бъде отправна точка за много други техни гастроли в нашия град.